Село Искрец е част от територията на община Своге, разположено е в западната част на страната и е на 45 км дистанция от столицата София. Поради близостта до големия град и красивата природа, това населено място открай време има статут на предпочитана дестинация за почивка на живеещите в столицата. През почивните дни селото е доста оживено в резултат на идващите хора. При град Своге водите на местната река Искрец се вливат в Искър, а Искрецките извори са известна група водни басейни за района. В исторически план селото може да се похвали с богата и разнообразна гама от събития, чието начало трябва да търсим с настъпването на Съединението. През 1886-та година страната е разделена на 84 околии и 23 големи области. На София се падат пет околии и една от тях е Искрецката, а цяла Клисура до Берковица попада под нейно влияние според един от местните авторитети. До 1900-та година е административен околийски център, а после такъв става Своге.
Изземването на административните и икономически функции на Своге от Искрец трябва да се търсят в прокарването на жп линията и построяването на Фабриката за захарни изделия. Марката шоколади Своге и до днес продължава да се предпочита на пазара. Иначе за високата посещаемост на селото главните причини са в красивата природа. Нископланинският район позволява на надморската височина да не превишава прага от 600 метра, ето защо любителите на родното село могат да релаксират пълноценно. Изворната вода е тази, която в голяма степен формира водния отток на Искрецка река, но роля имат и повърхностните води. Река Козла е много важен приток, извираща десет км нагоре по течението в близост до съседното село Бучин проход. За двете реки е характерно сравнително високо пълноводие през определени периоди от годината, когато има повече валежи от дъжд и топене на снеговете. Душника и Мечата дупка пък са две от най-известните пещери около селото, но около него има още много. Особено Душника е обект на голям туристически интерес. След края на нейния сифон се излиза директно в голямата водна система на планината, а тя тръгва от понорите в нейната северна част.
Има няколко сериозни аргумента, които доказват истинността на тази хипотеза. Една от тях е спирането на водата за жителите на Искрец за период от 24 часа, когато се случва известното свогенско земетресение. През пролетта на 1979-та земният трус се усеща и в столицата, а второто спиране на водата е през 1981-ва. Тогава то трае седем часа при максимален дебит, а при пролетното пълноводие е от съществена важност да има в наличност големи каверни. Тяхната роля е да поемат водата. Тъй като сифонът на пещерата е много тесен, е важно да се потърси по-широк и обходен път, през който да се прониква в системата. Най-известната забележителност е манастирът на селото, изграден в годините на тринадесетото столетие. На следното обаче е разрушен в резултат на набезите на турците. През седемнадесети век е възстановен като параклис, а през 1834-та отново започва да изпълнява манастирски функции. Черква и жилищни сгради най-общо описват състоянието на манастира.
